Трябва да се повиши прозрачността на фискалния резерв
Г-н Ганев, кои съгласно вас са най-належащите тематики, които би трябвало да бъдат разисквани в Kомисията по бюджет и финанси, откакто започне работа й всъщност?
- Всъщност най-спешният въпрос пристигна извън, по този начин да се каже. Към нашата комисия бе ориентиран Планът за възобновяване и резистентност. Разбира се, изцяло го разбирам, защото все още има единствено три комисии и някак не върви да се гледа от правната или от здравната комисия. Така че първото нещо, с което ще се занимаем е да разгледаме и обсъдим този доста дълг проект. Ние не можем да го променяме, защото по никакъв метод това не е прерогатив на Народното събрание. Затова планираме да излезем със мнение, чисто установително. Ще използван към това мнение един огромен указател от нашите полемики, както и всички рекомендации, които ще получим от специалистите, с които ще проведем срещи.
Например на идващото съвещание на комисията ще се срещнем с екипите на разнообразни министерства, които интензивно са включени в работата. Но по-късно предстоят срещи с работодатели и синдикати, най-вероятно ще поканим Сдружението на общините, предвиждаме срещи и с неправителствени организации. Очаквам те да ни кажат неща, които ние да използван като информация към изпълнителната власт, в която в последна сметка е и пълномощието, и задължението да реши какво да прави с този проект.
Но да се върна към въпроса. Ако не трябваше да се занимаваме незабавно с този проект, какво бихме предпочели? Оказва се, че аз като ръководител имам много диктаториални благоприятни условия, т.е. персонално аз да дефинирам дневния ред. Бих тръгнал със Закона за обществените финанси. Той към този момент е импортиран от госпожа Корнелия Нинова и депутати от Българска социалистическа партия и в него те се пробват посредством една дефиниция, която най-вероятно би трябвало да бъде редактирана, само че общата концепция е контролът на бюджетните разноски да се върне към Народното събрание , даже когато те не са за сметка на недостиг. Идеята е, без глоба на Народното събрание да не може да се трансферират средства от едни пера по други. Изобщо, това преразпределяне в края на годината, с което всички като че ли свикнахме, да би трябвало да минава през Народното събрание. Не да спре да се случва, само че въпреки всичко в парламентарна република контролът би трябвало да е в Народното събрание.
Третата тематика е да се увеличи прозрачността на фискалния запас , с оглед информираността на хората. Както Българска народна банка разгласява всяка седмица салдото на ръководство " Емисионно ", по този начин и Министерството на финансите да си разгласява в аналитичния си тип отчетността на фискалния запас, тъй че да може да се гледа тази единна сметка, за която толкоз се приказва, че е излязла на минус. И да е ясно по какъв начин и от кое място се е вземало на заем, което все още не съставлява нарушаване, само че е добре да се знае.
Вече се отвори спор дали е нужна актуализация на държавния бюджет. Какво е вашето мнение и къде са пробойните в хазната?
- Засега са опасности, не приказваме за пробойни - малко страшна дума. Консултирах се в първия си, по този начин да се каже, работен ден с институции. Първо, организирах институционални съвещания с Фискалния съвет, който е орган на Народното събрание. И това е една от главните му задания - да държи Народното събрание неотложно осведомен, когато се случва нещо такова, както и да изрича отзиви и мнения за държавния бюджет.
Общо взето картината откъм Фискалния съвет наподобява като че ли нещата са доста напрегнати, само че към момента е допустимо бюджетът да се извърши в заложената от закона рамка. Тоест не наподобява несъмнено, че ще излезе отвън тази рамка, за се наложи да се поправя. Но това е условно очакване и огромното изискване е дали ще има нови прояви на пандемията или не. Защото това незабавно ще натовари разноските и ще ограничи приходите, защото се лимитира стопанската активност.
И дефицитът ще тръгне нагоре...
- Да. Но това е огромният въпрос. Ако нещо все още съвсем несъмнено ще наложи проверка, това е нов изблик на пандемията. Дай Боже, да не се случва!
Разбира се, има и други заложени напрягания на бюджета, главното от които е натоварването му в по-ранната част на годината с нарастване на пенсиите и с нарастване, което в действителност е много огромно - на издръжката на личния състав в обществения бранш. Там са огромни нарастванията и надлежно разноските към края на първото тримесечие на 2021 година нарастват по отношение на края на март 2020-та с 24-28 %. Добрата вест е, че приходите вървят по-добре и имат някакъв номинален растеж от 3-4 на 100. Така че разноските натоварват бюджета, само че хубавото е, че те ще намалеят през втората половина на годината, тъй като пенсиите се подвигнаха главно от 1 юли, също така базовият резултат ще се изчерпа, т.е. през втората половина на годината, в случай че се ръководи доста рационално разходната част, както е по закон, този растеж ще намалее. Ако нямаме проблеми откъм пандемията, приходите също ще се усилят поради растежа на потреблението, което през последната година бе главен мотор за стопанската система. И това ще се транслира в бюджета. Така че тази рамка на бюджета може да издържи, само че има и сериозна възможност да се ревизира.
По време на чуването на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, вие споменахте спешната потребност от нова дългова емисия. Защо акцентирахте върху спешността на тази " интервенция "?
- Ако си припомням вярно, министърът се съгласи, че в тази обстановка това не е безразсъдно. Спешността идва, защото тази година бюджетът е по- натоварен в разноските в първата част на годината. Затова точно в първата половина следва да се емитира и този дълг, с цел да се финансират нещата.
Искам да загатна, че от Българска социалистическа партия доста ни упрекват, че не сме подкрепили първото им предложение за мораториум върху решенията на кабинета в оставка. Само че този мораториум включваше възбрана за всякакво вдишване на дълг - и вътрешен, и външен. Всъщност външен не може да бъде стихотворец без глоба на Народното събрание, само че вътрешен може. Не поддържах този мораториум, не тъй като не мисля, че би трябвало да се спрат разните съмнителни покупко-продажби, които може би са се сключили. Впрочем тогава Нинова не сподели нищо за съмнителни назначения, те изникнаха в нейната изразителност тази седмица. Но аз бях угрижен, че бюджетът, за който тогава не знаехме това, което знаем през днешния ден, е доста по-зле, в сравнение с е заложено в рамката и фактически е належащо да се пласира нов дълг, с цел да може да се финансират същностно значими разноски. Защото можеше да се окаже, че при започване на май няма да има пари за пенсии. Учудвам се, че Българска социалистическа партия наподобяват незагрижени по тази тематика, само че аз бях. Затова желаех първо да узная какво е ситуацията с фиска, преди да се постанова мораториум върху издаването на нов дълг.
При това да се постанова мораториум върху емисия нов дълг, който може да бъде единствено вътрешен, не е доста свястно. Самият бюджет изцяло законно позволява още 3.8 милиарда лева нов дълг през тази година. И апропо, откъм доктрина на разпространение на дълг не е невероятно да се окаже, че най-подходящият миг откъм срочност и цена е сега, незабавно. Възможно е по-късно през годината да не е толкоз преференциално. Ако се окаже по този начин, за какво да не го създадем в този момент?
Но предстоят и огромни погашения по държавния дълг в идващите две години. Има ли риск ръководството на дълга да излезе отвън надзор?
- Към момента, отново споделям, дай Боже, обстановката с пандемията да не се развива зле, няма да има съществени усложнения да се рефинансира този дълг, с цел да го претърколим, както се споделя. България продължава да има добър рейтинг, добра позиция на пазара. Не виждам проблем при едно разпространение, преценено добре като дата, срочност и цена да се направи при доста преференциални условия за страната. Но що са опасности, все са пред нас. Така че не знаем какво ще се случи в света. Финансовите пазари живеят собствен живот, само че все още не ми наподобява застрашено обслужването на дълга през 2022-ра и 2023 година.
Споменахте Плана за възобновяване. Прави ли ви неприятно усещане, че голям запас е очакван за държавни предприятия?
- Да. Затова по време на полемиките персонално ще задам въпрос. Интересното е, че е оставено доста огромно пространство на самите страни от Европейски Съюз да решават дали средствата да се разпределят посредством грантови схеми или като финансови принадлежности. Според мен, когато е под формата на финансови принадлежности, частният бранш стои доста по-добре като конкурентност, тъй като той е привикнал да взима назаем и да обслужва. Плюс това тези заеми ще са мостови, т.е. те ще дадат опция на бизнеса да събере пари и от другаде - и от частния бранш. Поначало аз съм значителен почитател на " Плана Юнкер ", който бе основан на тази философия - обезпечават се едни обществени пари, само че концепцията е за всяко 1 евро да дойдат още 10 евро по частна линия. В подобен случай бизнесите ще са в доста по-добра позиция да употребяват тези средства.
Иначе нагонът в България постоянно е бил да се мине през " центъра ", да се разпредели централно ресурсът, с цел да може след това едни огромни фигури да споделят по какъв начин те са създали това или това и по какъв начин всичко от тях зависи, откакто не са оставили самодейността в ръцете на бизнеса.
Изобщо, по какъв начин ще защитим този проект пред Европейска комисия, откакто 3 милиарда лева са планувани за " Булгартрансгаз ", колкото впрочем струва " Турски поток "?
- Със сигурност Европейската комисия ще каже " Не! " Но огромният колорит в този проект е, че тактиките и разписването на целите не могат да бъдат променяни, само че съответните планове, които ще бъдат финансирано, могат да бъдат сериозно преразглеждани и предоговаряни и по-нататък. И при едно развиване, в което има някакъв кабинет и не сме съпротива, тогава най-вероятно много съществено с новия екип в съответните министерства ще би трябвало да се предоговорят тези неща.
Първо, аз постоянно избирам финансирането, в случай че може, да не минава на централно равнище, а на бизнес принцип да се разпределят по банките и банките с техни решения да отпускат към компаниите. Дори може да се имитира " Планът Юнкер ", като се сътвори един капиталов комитет от самостоятелни специалисти, най-често в пенсионна възраст, които няма какво да губят, с изключение на репутацията си и които да вземат решение кой план печели. Тоест да се кандидатства през тях, а не да се минава през министерства и властови структури, които знаем, че основават проблеми.
- Всъщност най-спешният въпрос пристигна извън, по този начин да се каже. Към нашата комисия бе ориентиран Планът за възобновяване и резистентност. Разбира се, изцяло го разбирам, защото все още има единствено три комисии и някак не върви да се гледа от правната или от здравната комисия. Така че първото нещо, с което ще се занимаем е да разгледаме и обсъдим този доста дълг проект. Ние не можем да го променяме, защото по никакъв метод това не е прерогатив на Народното събрание. Затова планираме да излезем със мнение, чисто установително. Ще използван към това мнение един огромен указател от нашите полемики, както и всички рекомендации, които ще получим от специалистите, с които ще проведем срещи.
Например на идващото съвещание на комисията ще се срещнем с екипите на разнообразни министерства, които интензивно са включени в работата. Но по-късно предстоят срещи с работодатели и синдикати, най-вероятно ще поканим Сдружението на общините, предвиждаме срещи и с неправителствени организации. Очаквам те да ни кажат неща, които ние да използван като информация към изпълнителната власт, в която в последна сметка е и пълномощието, и задължението да реши какво да прави с този проект.
Но да се върна към въпроса. Ако не трябваше да се занимаваме незабавно с този проект, какво бихме предпочели? Оказва се, че аз като ръководител имам много диктаториални благоприятни условия, т.е. персонално аз да дефинирам дневния ред. Бих тръгнал със Закона за обществените финанси. Той към този момент е импортиран от госпожа Корнелия Нинова и депутати от Българска социалистическа партия и в него те се пробват посредством една дефиниция, която най-вероятно би трябвало да бъде редактирана, само че общата концепция е контролът на бюджетните разноски да се върне към Народното събрание , даже когато те не са за сметка на недостиг. Идеята е, без глоба на Народното събрание да не може да се трансферират средства от едни пера по други. Изобщо, това преразпределяне в края на годината, с което всички като че ли свикнахме, да би трябвало да минава през Народното събрание. Не да спре да се случва, само че въпреки всичко в парламентарна република контролът би трябвало да е в Народното събрание.
Третата тематика е да се увеличи прозрачността на фискалния запас , с оглед информираността на хората. Както Българска народна банка разгласява всяка седмица салдото на ръководство " Емисионно ", по този начин и Министерството на финансите да си разгласява в аналитичния си тип отчетността на фискалния запас, тъй че да може да се гледа тази единна сметка, за която толкоз се приказва, че е излязла на минус. И да е ясно по какъв начин и от кое място се е вземало на заем, което все още не съставлява нарушаване, само че е добре да се знае.
Вече се отвори спор дали е нужна актуализация на държавния бюджет. Какво е вашето мнение и къде са пробойните в хазната?
- Засега са опасности, не приказваме за пробойни - малко страшна дума. Консултирах се в първия си, по този начин да се каже, работен ден с институции. Първо, организирах институционални съвещания с Фискалния съвет, който е орган на Народното събрание. И това е една от главните му задания - да държи Народното събрание неотложно осведомен, когато се случва нещо такова, както и да изрича отзиви и мнения за държавния бюджет.
Общо взето картината откъм Фискалния съвет наподобява като че ли нещата са доста напрегнати, само че към момента е допустимо бюджетът да се извърши в заложената от закона рамка. Тоест не наподобява несъмнено, че ще излезе отвън тази рамка, за се наложи да се поправя. Но това е условно очакване и огромното изискване е дали ще има нови прояви на пандемията или не. Защото това незабавно ще натовари разноските и ще ограничи приходите, защото се лимитира стопанската активност.
И дефицитът ще тръгне нагоре...
- Да. Но това е огромният въпрос. Ако нещо все още съвсем несъмнено ще наложи проверка, това е нов изблик на пандемията. Дай Боже, да не се случва!
Разбира се, има и други заложени напрягания на бюджета, главното от които е натоварването му в по-ранната част на годината с нарастване на пенсиите и с нарастване, което в действителност е много огромно - на издръжката на личния състав в обществения бранш. Там са огромни нарастванията и надлежно разноските към края на първото тримесечие на 2021 година нарастват по отношение на края на март 2020-та с 24-28 %. Добрата вест е, че приходите вървят по-добре и имат някакъв номинален растеж от 3-4 на 100. Така че разноските натоварват бюджета, само че хубавото е, че те ще намалеят през втората половина на годината, тъй като пенсиите се подвигнаха главно от 1 юли, също така базовият резултат ще се изчерпа, т.е. през втората половина на годината, в случай че се ръководи доста рационално разходната част, както е по закон, този растеж ще намалее. Ако нямаме проблеми откъм пандемията, приходите също ще се усилят поради растежа на потреблението, което през последната година бе главен мотор за стопанската система. И това ще се транслира в бюджета. Така че тази рамка на бюджета може да издържи, само че има и сериозна възможност да се ревизира.
По време на чуването на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, вие споменахте спешната потребност от нова дългова емисия. Защо акцентирахте върху спешността на тази " интервенция "?
- Ако си припомням вярно, министърът се съгласи, че в тази обстановка това не е безразсъдно. Спешността идва, защото тази година бюджетът е по- натоварен в разноските в първата част на годината. Затова точно в първата половина следва да се емитира и този дълг, с цел да се финансират нещата.
Искам да загатна, че от Българска социалистическа партия доста ни упрекват, че не сме подкрепили първото им предложение за мораториум върху решенията на кабинета в оставка. Само че този мораториум включваше възбрана за всякакво вдишване на дълг - и вътрешен, и външен. Всъщност външен не може да бъде стихотворец без глоба на Народното събрание, само че вътрешен може. Не поддържах този мораториум, не тъй като не мисля, че би трябвало да се спрат разните съмнителни покупко-продажби, които може би са се сключили. Впрочем тогава Нинова не сподели нищо за съмнителни назначения, те изникнаха в нейната изразителност тази седмица. Но аз бях угрижен, че бюджетът, за който тогава не знаехме това, което знаем през днешния ден, е доста по-зле, в сравнение с е заложено в рамката и фактически е належащо да се пласира нов дълг, с цел да може да се финансират същностно значими разноски. Защото можеше да се окаже, че при започване на май няма да има пари за пенсии. Учудвам се, че Българска социалистическа партия наподобяват незагрижени по тази тематика, само че аз бях. Затова желаех първо да узная какво е ситуацията с фиска, преди да се постанова мораториум върху издаването на нов дълг.
При това да се постанова мораториум върху емисия нов дълг, който може да бъде единствено вътрешен, не е доста свястно. Самият бюджет изцяло законно позволява още 3.8 милиарда лева нов дълг през тази година. И апропо, откъм доктрина на разпространение на дълг не е невероятно да се окаже, че най-подходящият миг откъм срочност и цена е сега, незабавно. Възможно е по-късно през годината да не е толкоз преференциално. Ако се окаже по този начин, за какво да не го създадем в този момент?
Но предстоят и огромни погашения по държавния дълг в идващите две години. Има ли риск ръководството на дълга да излезе отвън надзор?
- Към момента, отново споделям, дай Боже, обстановката с пандемията да не се развива зле, няма да има съществени усложнения да се рефинансира този дълг, с цел да го претърколим, както се споделя. България продължава да има добър рейтинг, добра позиция на пазара. Не виждам проблем при едно разпространение, преценено добре като дата, срочност и цена да се направи при доста преференциални условия за страната. Но що са опасности, все са пред нас. Така че не знаем какво ще се случи в света. Финансовите пазари живеят собствен живот, само че все още не ми наподобява застрашено обслужването на дълга през 2022-ра и 2023 година.
Споменахте Плана за възобновяване. Прави ли ви неприятно усещане, че голям запас е очакван за държавни предприятия?
- Да. Затова по време на полемиките персонално ще задам въпрос. Интересното е, че е оставено доста огромно пространство на самите страни от Европейски Съюз да решават дали средствата да се разпределят посредством грантови схеми или като финансови принадлежности. Според мен, когато е под формата на финансови принадлежности, частният бранш стои доста по-добре като конкурентност, тъй като той е привикнал да взима назаем и да обслужва. Плюс това тези заеми ще са мостови, т.е. те ще дадат опция на бизнеса да събере пари и от другаде - и от частния бранш. Поначало аз съм значителен почитател на " Плана Юнкер ", който бе основан на тази философия - обезпечават се едни обществени пари, само че концепцията е за всяко 1 евро да дойдат още 10 евро по частна линия. В подобен случай бизнесите ще са в доста по-добра позиция да употребяват тези средства.
Иначе нагонът в България постоянно е бил да се мине през " центъра ", да се разпредели централно ресурсът, с цел да може след това едни огромни фигури да споделят по какъв начин те са създали това или това и по какъв начин всичко от тях зависи, откакто не са оставили самодейността в ръцете на бизнеса.
Изобщо, по какъв начин ще защитим този проект пред Европейска комисия, откакто 3 милиарда лева са планувани за " Булгартрансгаз ", колкото впрочем струва " Турски поток "?
- Със сигурност Европейската комисия ще каже " Не! " Но огромният колорит в този проект е, че тактиките и разписването на целите не могат да бъдат променяни, само че съответните планове, които ще бъдат финансирано, могат да бъдат сериозно преразглеждани и предоговаряни и по-нататък. И при едно развиване, в което има някакъв кабинет и не сме съпротива, тогава най-вероятно много съществено с новия екип в съответните министерства ще би трябвало да се предоговорят тези неща.
Първо, аз постоянно избирам финансирането, в случай че може, да не минава на централно равнище, а на бизнес принцип да се разпределят по банките и банките с техни решения да отпускат към компаниите. Дори може да се имитира " Планът Юнкер ", като се сътвори един капиталов комитет от самостоятелни специалисти, най-често в пенсионна възраст, които няма какво да губят, с изключение на репутацията си и които да вземат решение кой план печели. Тоест да се кандидатства през тях, а не да се минава през министерства и властови структури, които знаем, че основават проблеми.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ